Постинг
26.08.2008 13:42 -
Турско кафе или виенски шницел
Автор: gastronom
Категория: Хоби
Прочетен: 5933 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2008 18:13
Прочетен: 5933 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 26.08.2008 18:13
Турско кафе или виенски шницел
Владимир Игнатовски
Този почти Хамлетов въпрос се бе изправил с цялата си сложност пред Европейската общност. Австрийците явно не бяха забравили, че турците на два пъти са били под стените на Виена и сега се опитаха да им препречат пътя към Брюксел. Макар кафето да се е превърнало в мода тъкмо след обсадата на Виена от войската на султана, австрийците са на мнение, че ако става дума за кафе, то за предпочитане си е виенското, а не турското кафе, а още по-добре - прочутият виенския шницел.
Тази разходка из актуалната политическа ситуация в Европа около споровете дали да започнат преговори между ЕС и Турция не е случайна. В историята на кулинарията също ще открием и влиянието на политически противоречия, а промените във вкусовете и модите в кухнята говорят за отношенията между страните и народите. Така е и с виенския шницел, чудесен пример за активните връзки и взаимодействия между европейските народи, много преди въобще да се роди идеята за днешното европейско обединение. Защото, независимо от названието му, родина на виенския шницел всъщност не е Австрия, а съседна Италия. Там той се нарича "пиката ала миланезе", което ще рече шницел по милански или още "костолета ала миланезе", което е същото.
Човекът, комуто австрийците дължат прочутото блюдо, се казва фелдмаршал Йозеф граф Радецки. Воювал успешно срещу турците и срещу Наполеон, а от 1831 до 1857 година главнокомандващ на австрийските войски в Северна Италия. Там той открил нещо много вкусно. Веднага изпратил рецептата на главния императорски готвач, който я усъвършенствувал и след поредица експерименти в началото на миналото столетие тя се превърнала в онова, което днес присъства в менюто на всеки уважаващ се ресторант: шницелът по виенски.
Жителите на Ломбардия и до сега настояват, че Радецки просто е откраднал рецептата, и че именно при тях е истинската родина на оригинала. И искрено съжаляват за изгубеното авторство. Но не са съвсем прави. Търсенето на корените на това изискано блюдо ни отвежда далеч назад в историята, за да ни подскаже, че "сблъсъкът на цивилизациите" в кухнята съществува далеч преди Самюъл Хънингтън. Византийският император Василий I бил голям чревоугодник, а разкошът на императорския двор достигал такива нечувани размери, че поднасяли приготвеното месо, увито в златен варак. Когато финансовото положение на Византия се влошило, златото изчезнало от императорската трапеза, а готвачите се опитали посредством панировката да постигнат същия златист цвят, но с далеч по-евтини средства. Така се родил прародителят на днешния виенски шницел, който по-късно по обиколни пътища достигнал Италия.
За да приготвите четири порции виенски шницел, са ви необходими:
1 яйце,
1 суп. л. сметана,
1-2 суп. лъж. масло,
сол, пипер,
брашно,
галета,
олио,
сок от лимон.
ПРИГОТВЯНЕ:
Всяко парче от филето (около 250 гр.) начуквате добре (за предпочитане увито във фолио). Някои специалисти твърдят, че е хубаво с тънък нож да се направят разрези по краищата през няколко сантиметра. Поръсвате със сол и пипер. После овалвате месото първо в брашно, после в разбитото със сметана яйце, след това в галетата и го пържите в сгорещено олио, докато не добие знаменитият златист цвят. Леко разклащате тигана, така че панировката да стане с леко вълнообразна форма. Накрая добавяте маслото, поливате с него шницела. Преди поднасяне поръсвате с лимоновия сок. Това е. И ако смятате да участвате в някое от телевизионно състезание, докато ядете се опитвате да си спомните кой беше този Радецки: маршал, кораб, или марш от Щраус, и как така е "пристигнал със гръм"? И да не знаете отговора, това няма да намали удоволствието от изключителния вкус.
Да ви е сладко!
Този почти Хамлетов въпрос се бе изправил с цялата си сложност пред Европейската общност. Австрийците явно не бяха забравили, че турците на два пъти са били под стените на Виена и сега се опитаха да им препречат пътя към Брюксел. Макар кафето да се е превърнало в мода тъкмо след обсадата на Виена от войската на султана, австрийците са на мнение, че ако става дума за кафе, то за предпочитане си е виенското, а не турското кафе, а още по-добре - прочутият виенския шницел.
Тази разходка из актуалната политическа ситуация в Европа около споровете дали да започнат преговори между ЕС и Турция не е случайна. В историята на кулинарията също ще открием и влиянието на политически противоречия, а промените във вкусовете и модите в кухнята говорят за отношенията между страните и народите. Така е и с виенския шницел, чудесен пример за активните връзки и взаимодействия между европейските народи, много преди въобще да се роди идеята за днешното европейско обединение. Защото, независимо от названието му, родина на виенския шницел всъщност не е Австрия, а съседна Италия. Там той се нарича "пиката ала миланезе", което ще рече шницел по милански или още "костолета ала миланезе", което е същото.
Човекът, комуто австрийците дължат прочутото блюдо, се казва фелдмаршал Йозеф граф Радецки. Воювал успешно срещу турците и срещу Наполеон, а от 1831 до 1857 година главнокомандващ на австрийските войски в Северна Италия. Там той открил нещо много вкусно. Веднага изпратил рецептата на главния императорски готвач, който я усъвършенствувал и след поредица експерименти в началото на миналото столетие тя се превърнала в онова, което днес присъства в менюто на всеки уважаващ се ресторант: шницелът по виенски.
Жителите на Ломбардия и до сега настояват, че Радецки просто е откраднал рецептата, и че именно при тях е истинската родина на оригинала. И искрено съжаляват за изгубеното авторство. Но не са съвсем прави. Търсенето на корените на това изискано блюдо ни отвежда далеч назад в историята, за да ни подскаже, че "сблъсъкът на цивилизациите" в кухнята съществува далеч преди Самюъл Хънингтън. Византийският император Василий I бил голям чревоугодник, а разкошът на императорския двор достигал такива нечувани размери, че поднасяли приготвеното месо, увито в златен варак. Когато финансовото положение на Византия се влошило, златото изчезнало от императорската трапеза, а готвачите се опитали посредством панировката да постигнат същия златист цвят, но с далеч по-евтини средства. Така се родил прародителят на днешния виенски шницел, който по-късно по обиколни пътища достигнал Италия.
За да приготвите четири порции виенски шницел, са ви необходими:
Тайната на хубавия шницел е в добрата панировка, която трябва да е златиста и хрупкава.
ПРОДУКТИ: 1 кг телешко филе,1 яйце,
1 суп. л. сметана,
1-2 суп. лъж. масло,
сол, пипер,
брашно,
галета,
олио,
сок от лимон.
ПРИГОТВЯНЕ:
Всяко парче от филето (около 250 гр.) начуквате добре (за предпочитане увито във фолио). Някои специалисти твърдят, че е хубаво с тънък нож да се направят разрези по краищата през няколко сантиметра. Поръсвате със сол и пипер. После овалвате месото първо в брашно, после в разбитото със сметана яйце, след това в галетата и го пържите в сгорещено олио, докато не добие знаменитият златист цвят. Леко разклащате тигана, така че панировката да стане с леко вълнообразна форма. Накрая добавяте маслото, поливате с него шницела. Преди поднасяне поръсвате с лимоновия сок. Това е. И ако смятате да участвате в някое от телевизионно състезание, докато ядете се опитвате да си спомните кой беше този Радецки: маршал, кораб, или марш от Щраус, и как така е "пристигнал със гръм"? И да не знаете отговора, това няма да намали удоволствието от изключителния вкус.
Да ви е сладко!
Следващ постинг
Предишен постинг
Боя се, че аз лично не бих могла да избера между кафето и шницела. Имала съм удоволствието да опитам и двете в "настоящите" им родини.
Просто трябва да се опитат!
Бон апети!
Благодаря за вкусния постинг!
цитирайПросто трябва да се опитат!
Бон апети!
Благодаря за вкусния постинг!
не съм имала твоето щастие, но прекрасно ги приготвяше и моя дядо Илия. И двете са несравними като удоволствие - всяко си има своето местенце и време!
Поздрави за теб, очаквам да споделиш и други интересни рецепти.
цитирайПоздрави за теб, очаквам да споделиш и други интересни рецепти.
а за времето съм съгласен. Първо шницела с бира,после кафето с цигарка.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Полезни и вкусни връзки за Гастронома
2. Напитки
3. Рецепти от блога - Радост за небцето
4. Литературни рецепти
5. Малки тайни в кулинарията
6. Кулинарно видео
7. Гастроном или лакомия сте?
8. Храната - според характера
9. ДИЕТА ПО ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА. ДА ТОПИМ КИЛЦА СПОРЕД ЗОДИЯТА
10. Етикет и протокол в обществото
11. Етикет и протокол в обществото2
12. Нашенска гозба
13. my candy kitchen
14. Мариновани Чушки Капия - Уникално мезе за ракията през зимата
15. Перфектни понички с Donut Maker
16. Кашкавалено Руло с Руска Салата за Новогодишната Трапеза | Olivier Salad | Рулет с Салат "Оливье"
17. Вкусотии
2. Напитки
3. Рецепти от блога - Радост за небцето
4. Литературни рецепти
5. Малки тайни в кулинарията
6. Кулинарно видео
7. Гастроном или лакомия сте?
8. Храната - според характера
9. ДИЕТА ПО ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА. ДА ТОПИМ КИЛЦА СПОРЕД ЗОДИЯТА
10. Етикет и протокол в обществото
11. Етикет и протокол в обществото2
12. Нашенска гозба
13. my candy kitchen
14. Мариновани Чушки Капия - Уникално мезе за ракията през зимата
15. Перфектни понички с Donut Maker
16. Кашкавалено Руло с Руска Салата за Новогодишната Трапеза | Olivier Salad | Рулет с Салат "Оливье"
17. Вкусотии